08 юли 2019

Мой неуспешен опит за спасяване на бетономорския бизнес

Изслушах призивите на министър Ангелкова, която, по неизвестни за мен причини, всички наричат с прозвището "мравояд", и се заех с реклама на почивка по българското Бетономорие. Успях да напиша това, дано да помогне:

Значи... :

За да почивате в хотел по Черноморието, най-напред трябва да резервирате стая в хотел.
Намирате обява за "първа линия, три звезди, блаблабла" на приемливата цена от 80 лева за нощ и предплащате.
Отивате до съответния "курорт" и започвате голямото търсене на хотела. Поради липсата на видимост от недовършени строежи, се налага да разпитате местните. След 40 минути лутане, някой кандисва да ви каже, че отбивката за хотела с име на тропичен остров се намира след второто бунище зад недовършения бетонен 5-етажен хотел, на 200 метра в посока към склада за скраб.
Потегляте натам, опитвайки се да не дишате от облаците прахоляк. Отбивката се оказва черен път с коловози и много боклуци.
Намирате недовършена постройка, но гипсовите "колонки" по терасите показват, че това е търсеният от вас обект.
До обраслата с бурени дворна врата с надпис "ГАРАШ НЕ ПАРКNРАΝ" е опънат окъсан чадър, а под него на стар къмпинг-стол от 80-те седи шкембест чичка по избелели бермуди. На земята един стар касетофон от същото време влачи касетка от която се различава изразът "камааанитеее паадаат". Поредица от черни разклонители включени един в друг показват посоката на източника на захранване. Мръсна стъклена чаша с жълта миризлива субстанция напомнят, че субектът е със самочувствието че пие "марково уиски".
Започвате разговор: "Добър ден, имаме резервация за почивка в този хотел".
Батката отговаря: "шъ имте я, ама сте платили през Booking, и трябва да доплатите по още 40 лева на нощувка, че цената се качи. Ако не щете - има кой да ви спи в стаята".
В пустия двор едно куче с неизяснена порода припикава напукания празен басейн.
Опитвайки се да не разбирате че ви изнудват, доплащате, след което батката ви казва "влизай".
Замъквате се в мръсен коридор, дават ви ключ съз залепено оранжево етикетче и надпис "8".
"Горе на третия етаж. Ей ви и дистанционно ама да ми го върнете като си тръгвате. Закуската се сервира от 8 до 10".
Стаята се оказва с формата на буквата "Г". Обзавеждането е с русенски легла от 80-те. Няколко миналогодишни опаковки от "Дюрекс" и от конкурентен китайски производител кротко уточняват произхода на съмнителните петна по завивките и стените. Завесите са наполовина на височината на прозореца, а платът им е с десен "БДЖ". В единия ъгъл се мъдри телевизор от началото на 90-те. банята е с размери 1.2 x 1 m, и предният край на тоалетната чиния опира в стената. Слава Богу, има тераса. Тя гледа към бунището и към един недовършен хотел. Вратата на терасата се отваря трудно, но това не е особено важно, защото и без това цялата тераса е покрита с гларусови изпражнения.

Вечерта се носи люта чалга от първия етаж на хотела. В 1:00 слизате за да видите какво става. Виждате собственика в празния ресторант, седнал на една от масите. Масата е отрупана със скара и алкохол. Освен собственика виждате и една 60-годишна жена с оранжев маникюр, изпълняваща длъжността на сервитьорка, както и един тийнейджър, изпълняващ функцията на дисководещ. "А сега специално поздрав за собственика на този прекрасен хотел: Милко Калайджиев с неговия хит ....". Опитвате се да помолите чичката да намали малко, че ви се спи. Отговорът е "Абе ей, в моя имот си дошъл. Ако ти се спи - ходи си на село. Тука е хотел бе, ей! Или сядай и поръчвай нещо или бягай, че да не те нашамаря. Оттегляте се обратно.
В 8:30 собственикът на хотела с няколко изстрела във въздуха показва, че спира и че си ляга да спи.

На следващия ден слизате в ресторанта на хотела за да закусите. През прозореца, между прашните завеси, виждате няколко ръждасали кофи за боклук, които стоят препълнени от поне година. Появява се бабата и ви дава по една чиния с някакви филии хляб, върху които е намазано нещо накълцано от кашкавал, сирене и салам. Предпочитате да не го ядете. Питате за кафе, отхговарят ви че се плаща и вие давате по 5 лева за всяко разтворимо кафе...

Следва търсене на подстъп до плажа. Доста трудно се получава, защото постоянно се натъквате на огради и табели "часна сопственос не влазай". Намирате една пътека от която се вижда плажа, тръгвате по нея, но ви се изпречва яко момче с парче арматурно желязо: "Ейй кви сте вие бе, не виждате ли че тук е частен имот?" Опитвате се да отговорите, че само искате да отидете до плажа, след което изслушвате цяла тирада, че докато си печете гъзовете, някои хора работят. Все пак успявате да се доберете до другия край на пътеката.
Уррраааа! Най-накрая на плажа. Пред вас се простира цяла панорама от опърпани чадъри и мръсни шезлонги. Табели през 1 метър ви уведомяват, че чадър и шезлонг ще ви струват 50 лева, ако не са на първа линия. Тръгвате към място без чадъри. Опвате си хавлиите, но някакъв шкембест батка ви се развиква че това не е свободна зона, и че свободната зона е в края на плажа при гниещите водорасли. Изтърпявате и това, и все пак успявате да направите някаква форма на плажуване. На връщане отново търсите изход от плажа. Намирате го след 1.5 километра - има паркинг. При преминаване през него ви се развикват, че това е само за клиенти на паркинга. На входа на паркинга се мъдри надпис "20 лева/час".

Ресторантът на хотела предлага за обед пица от надробените остатъци от закуската. Решавате да не обядвате, и по-късно да вечеряте обилно в някой ресторант наоколо. Вечерта намирате ресторант, който с викач и снимки на ястия ви примамва да седнете. Менюто е огромно. Поръчвате риба, скара, и пица. Сервират ви обедната пица от вашия хотел. Рибата е прегорена по краищата и стои на парчета, издавайки че преди това е пребивавала в чужда чиния. Скарата издава леко странна миризма. Е, гладен човек няма претенции, така че пренебрегвате проблемите по намирането нба Имодиум или Лопедиум на следващия ден. Оказва се, че сметката е по-висока от обявените цени, понеже "кат' сте дошли на морето ще си плащате". Все пак, малко са заведенията (само 90%) в които ще ви играят кючек върху масата без да сте поискали.

След поредната чалга нощ в хотела решавате, че сте почивали достатъчно. Опитвате се да си получите парите обратно, но любезно ви отговарят, че всички които са си ги искали, са оставали без зъби. Грабвате си багажа и потегляте обратно към вътрешността на страната. По магистралата се е образувала колона от пътуващи в посока Свиленград, но това не е проблем. След Хасково колоната е от отсрещната страна.

Както виждате, напълно възможно е да платите почивка по Черноморието. Бъдете патриоти.