Едно тъжно пътуване през Родопите

През този уикенд ми се случи да пътувам с колеги до Триград и обратно.
Качихме се на колата и потеглихме от Пловдив по пътя към Смолян. Обичайните пътни билбордове с нарисувани небостъргачи на планински фон и надписи от типа на "Cheap properties", "Traditional rhodopean houses for sale" си бяха по местата. Подминахме сергиите и застроения речен бряг до Бачковския манастир и продължихме в посока Юговското ханче. И тогава видяхме в какво се превръща Чепеларска река. Там, на територията на буферната зона на биосферния резерват "Червената стена", в Натура-зоната, се изсичаше "на голо" защитен хабитат. Съвсем явно посред бял ден работници с резачки унищожаваха чинарите и елшата по течението на р. Чая. Дънерите бяха изнесени на пътя и чакаха да бъдат откарани. Наглото изсичане (считано по закон за бракониерство) ставаше на най-натоварения родопски път и явно на никого не му пукаше. Вероятно тази вандалщина отново е разпоредена от министерството за причиняване на бедствия, под предтекст че се "прочиства речното корито". Малка справка: елшата е дърво, което задържа речното корито и укрепва речния бряг. Без нея брегът се подкопава от бързата планинска вода. Освен това елшата е защитен вид и изсичането и е абсолютно забранено. Но, Емел Етем е известна на всички с безочливото си отношение към защитата на природата. Сигурен съм, че някои ще направят гуша от всичките тези незаконно изсечени дървета. Тази гола сеч е съвсем близо до пътеката към Сливовдол - с координати N 41 55 35.7; E 24 50 27.1
Продължихме покрай Юговското ханче и подминахме вече частното депутатско "селище от затворен тип" и бивше нормално село Косово. След прехвърлянето на Хвойна свърши и нормалната планина. Вместо красивата планина, която всеки очаква да види, се занизаха огромни празни хотели тип "мутрозамък" и надписи "for sale", прекъсвани на моменти от изсечени масиви с нелепо изглеждащи къщи и надписи от типа на "orphean village, rhodopean properties" и други подобни типично "български" гледки. Неусетно стигнахме до разклона за Пампорово и завихме към Широка Лъка. Няколко километра имаше гора по пътя, която внезапно свърши и вместо очакваната панорама на Пампорово се изпречи близката панорама на грозна полузавършена 7-етажна сграда, чието място е някъде в застроените от соцминалото градски квартали, но надписана с познатия надпис "cheap bulgarian properties". Пътят продължи надолу, покрай комплексът с бунгала "Малина", който вече е засенчен от комплексa "cheap appartments Malina", извисяващи се от горния склон. Ужасът от нови абсурдни "пропъртис" продължи. Оказа се, че Стойките вече не се вижда от новите хотели, плътно наредени от двете страни на пътя. Подминахме кръстовището с реклама на читалището в Гела, което Любка Качакова открадна и превърна в хотел. Широка Лъка, слава Богу, все още не е превърната изцяло в апартаментен комплекс.
В Гьоврен пътят минава край затвореното вече ислямистко училище.
От там нататък пътят към Триградското ждрело изглеждаше сравнително спокоен. Ето го и ждрелото - подминаваме табела с информация за защитената местност "Триградско ждрело" и с указания как да бъде опазвана. В местността се забранява всякаква строителна дейност. Малко след като подминахме табелата видяхме първата камара тръби, по-късно - още една. Оказва се, че даже и Триградското ждрело не е защитено от строителната диващина. Въпреки, че Държавата е защитила по закон Триградското ждрело, въпреки че басейните на Триградска и Чаирска река попадат в Натура-2000 и са под защита от Европейското законодателство, в същото време е дадена зелена светлина на фиорма с име "Хидрострой" за строеж на ВЕЦ в Чаирска река. В резултат Чаирска река ще изчезне, а водите на Въча видимо ще намалеят. Ще изчезнат хиляди животни и растения, голяма част от които все още не са изследвани.
На връщане решихме да минем по брега на Въча. След Девин се откри поредния лунен пейзаж. Оказа се, че р. Въча свършва близо до Девин и от там надолу започва изсечен до голо терен, в който работят строителни машини. По стар комунистически начин унищожават реката, за да я превърнат в язовир. Планираният язовир Цанков Камък е с вместимост много над вместимостта на по-долните язовири Въча и Кричим. Съмнявам се дали ще има вода и за трите язовира, но със сигурност някой ще напълни джобовете си с много пари. По тези проекти се краде като за последно. Едва ли ще поевтинее токът, едва ли ще се използва и водния резерв на новия язовир. Сигурното обаче е, че една река е тотално заличена от картата. Заради новостроящия се язовир се прокарва и друг път, понеже този ще е под водата. Новият път също минава през Натура-места.
Подминахме строящия се бент на язовира и разбрахме, че освен реката, ще бъде унищожено и едно до скоро курортно село с ценна минерална вода - село Михалково. Преди 2-3 години се пусна "мухата" че от разместване на пластовете Михалковската минерална вода е станала радиоактивна. Не съм специалист, но това доста ме съмнява - не мога да си представя как до сега хич не е била радиоактивна, а точно сега е станала. Обаче това е много добър начин да заличат изворите, за които са решили да бъдат потопени на дъното на новия язовир. Михалково беше живописно място в каньона на река Въча. Реално, къщите на селото ще си останат на местата, но без южно изложение, без поглед в посока Девин. На това място ще има просто огромна бетонна стена, зад която ще напират милиони тонове вода.
Продължихме край следващия язовир - Въча. Този язовир, освен със старото име "Антон Иванов" е известен и с плаващите незаконни вили на мутри и политици. Периодично някой застрелва съседа си, но те са си свикнали. В средата на язовира, към бента се вижда огромен плаващ остров от найлонови торби, пластмасови бутилки, битови отбадъци и употребвавана тоалетна хартия от тоалетните на плаващите вили. Туристическата хижа вече е в историята, но за сметка на това има два шарени бардака (маскирани като хотели с параклиси), а до брега на язовира се строи още един. Пътят минава по стената и през тунел, след което се вижда умалена демонстрация в какво ще се превърне Михалково - бетонната стена на язовира скрива всякаква гледка в каквато и да е посока. В подножието и остава почивната станция на НЕК - сграда която никога не вижда слънчева светлина.
Подминахме яз. Кричим и продлжихме към Пловдив. Вече се беше стъмнило и в далечината от двете страни на пътя се виждаха горящите стърнища.
Казваме че обичаме природата, че обичаме страната си, даже химнът ни възпява "земния рай", а какво правим вместо това?


Не снимах грозните неща по пътя. Снимах само Триградското ждрело като се постарах да не се виждат складираните тръби на "Хидрострой". Снимката е от входа на пещерата "Дяволското гърло".