08 ноември 2024
Патриотично ми е!
Средностатистически "ресторант" тип "механа". Червени покривки с бродерия, имитация на дърворезба, засечена тоалетна с оставена отпред чинийка за "стинки", миризма на старо олио и оцет с чесън. Уют - гнусно, но по домашному, народно. Уютът се допълва със закачени по стената кашишка куртка, портрет на Левски, Калашников с рязана цев, няколко гилзи. Закачено е и знаме по диагонал, заметнато като моп на дългата му дръжка. Цветовете му вече са поизбелели, а бялото е придобило сиво-кафяв цвят. Заведението отваря. Сервитьори обличат ризите с шевици, които вече цяла седмица им служат вярно и вероятно ще бъдат изпрани в понеделник.
Подреждат масите, слагат и повече салфетки, неизменните оляти оливерници с гранясало олио и разбира се и шишенцата с оцет и оцетна гъба в тях.
Клиентите започват да пристигат. Пускат и музиката - в началото само като фон - гръцка, малко лека чалгичка, малко сръбска....
И ето го и ресторантският дисководещ, който, естествено изрежда няколко до болка омръзнали соц-парчета. Идва време и за "Бяла роза на москвича". Започва едно странно "хоро", някой взима измъченото знаме от стената и го развява като начало на хорото. Следват още 2-3 имитации на "народни песни", заедно с "кой уши байряйка". Гостите са щастливи. Следва малко актуална чалга, в която злощастното знаме се използва ту като заместител на караоке микрофон, ту като покривка за маса, ту като хавлия за забърсване. Идва и кулминацията - във фаза кючек. Знамето вече е хвърлено някъде - на пода или в ъгъла. Аспирацията не може да насмогне на смрадта на пот и дим от цигари (които уж са забранени). Ароматът се подсилва от събутите обувки на щастливо друсащите се телеса по пейките и масите. На оскъдното осветление (за да не се вижда колко са мръсни приборите и съдовете) лъщят потни татуировки с лицата на Левски и Ботев, "свобода или смърт", кръстове, сфастики, йероглифи и каквото още се сети човек. Във въздуха хвърчат накъсани салфетки и плътно покриват пода.
Знамето е някъде под тях.
В такива моменти ми става едно такова патриотично...
Къде е това? Почти навсякъде - големи градове, малки градове, курорти, хотели. Кога? Кога ли не - фирмени партита, новогодишни партита, рождени дни. Сори, уважаеми сънародници, но това е нивото и на културата ни и на патриотизма ни. За нормалните няма място.
Ето защо изобщо не се учудвам на това което се случи пред Народния театър.
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
Няма коментари:
Публикуване на коментар