14 януари 2009

Някои невчесани мисли за АЕЦ и руския газ

Всяко комунистическо правителство е свързано с "независеща от него" криза и недостиг на определен продукт. През миналия век най-често не достигаше олио, но вече сме в деветата година от "бъдещето" и се играе по "на едро". За това не достига газ.

През последните дни, когато монополистът Газпром затегна кранчето с газта, изведнъж на нашите мъдри глави им светна, че сме газово зависими от Русия като единствен доставчик на газ и от Украйна, като единствен път за транспорт. И всички седнаха да мислят за алтернативни енергийни източници. Мислиха, мислиха, и изведнъж се сетиха! Да пуснем АЕЦА на шест!
Та да обобщим: понеже сме газово зависими от Русия и Украйна, ще попречим на монопола, като купуваме ядрено гориво. За неосведомените - ядреното гориво се купува от Русия и се транспортира през Украйна. Обаче, за разлика от газта, се получават радиоактивни отпадъци, които се връщат обратно в Русия, отново през територията на Украйна. Това е единствен вариант, защото България няма възможности нито да обезврежда, нито да съхранява ядрените отпадъци. Каква е гаранцията, че няма да ни спретнат подобен номер и с ядреното гориво?
Виждаме, че и Русия и Украйна са некоректни с толкова елементарен договор за продажба на газ. Какво ще се случи, ако се окажат и некоректни при изпълняване на задълженията за поемането на отработения ядрен материал?
А дали проблемът щеше да е такъв, ако беше помислено за алтернативен доставчик на газ, ако имаше политика за истински местни алтернатиени енергийни източници (не мутренските перки на Калиакра, а истински енергийни паркове)?

(между другото, броят на виртуално протестиращите достигна 6500 души)

Няма коментари:

Публикуване на коментар