28 август 2010

Национален парк "Централен Балкан" - някои "малки" препятствия за туристите

От месец кръстосвам "Централен Балкан" на длъж и шир, и бавно но сигурно започват да изплуват въпросчета какво се случва в тази защитена територия...
След изключително приятния ми престой в хижите "Ехо" и "Козя стена" се случи да посетя и хижа "Бенковски". Тя е също много приятно място, а хижарите са възможно най-приветливите и гостоприемни хора, които съм срещал. Но... оказва се, че ще бъдат освободени в началото на зимата. След това хижата ще остане без персонал, а никоя хижа без персонал не се запазва до пролетта.
За разлика от "Вежен", "Бенковски" е истинска хижа - без път, без кръчма и без пияни съмнителни типове.
Какво мога да кажа за Троянския проход: все лоши неща. От двете страни на пътя е пълно с боклук, много боклук! Околните върхове са опасани от коловози, направени от нерегламентирани офроудъри с ATV-та и мотори. Видяхме даже джип, който се спусна от "Чорапогащника" (онзи паметник с неизвестно предназначение) направо до пътя. Офроудърите са може би най-голямата напаст в Стара планина. Имах случай, в който един моторджия буквално мина над гърба ми. Доколкото разбирам, паркът не може да се справи с тях. Това са нагли типове, без регистрирани превозни средства, и с дебели "връзки" - кой прокурорско чедо, кой полицейски син, еди-кой си кметски племенник. Джъткат си безнаказано и това е.
Направихме и едно качване от Калофер до Параджика, после и до Маринка. По принцип, добре е че има устроени биваци до границата на парка. Само че, май тяхната цел беше да се избегне къмпирането на територията на парка. Някак си изненадваща беше табелата, че престоят в бивака се заплаща и още по-изненадваща ми се стори селската кръчма, която се е заформила на половината от територията на мястото за палатки. В бивака имаше 2 джипа, по едно време пристигна и един офроудър с мотор, вдигна пушилка до небесата, дрънна една бира и отпраши на една гума.
На красивата входна арка към парка е написано, че се забранява пашата на домашни животни, влизането с моторни превозни средства и т.н. Тръгнахме по пътеката за Параджика. За разлика от "екопътеката", която е вече на ниво градска алея, пътеката към Параджика (посока х. Рай) е маркирана само в началото. Едно допълнително препятствие е заформилата се животновъдна ферма в началото на пътеката, след като тържествено се влезе през красивата арка "Н.П. Централен Балкан". Първото екстремно преживяване беше точно до тази ферма - някакъв откачил жребец изскочи от гората и ни подгони. Успяхме да улучим правилната посока и почти "на кестерме" достигнахме Малкия Параджик. Първото нещо, което видяхме, беше огромна кравеферма, с около 200 говеда - крави, бикове, телета. В планината едрият рогат добитък е свикнал да се пази сам - не им трябват нито кравари, нито кучета. Проблемът обаче е, че те се пазят от всичко което се движи. Не знам какво се случва в националните паркове, но определено домашните животни в Централен Балкан са много повече отколкото в незащитените територии. Пътеките са осеяни с кравешки, овчи и конски изпражнения. Нямам нищо против субсидирането на планинското животновъдство, но със сигурност мястото му не е в защитените територии, в които се очаква да се опазва дивеча.
Точно това интензивно животновъдство създава големи препятствия за туристите. Малко са пътеките към планината, които да не са "завардени" от краварници, овчарници и глутници овчарски кучета. По тъмно става абсолютно невъзможно да се мине по така завардените пътеки.
Качихме се в посока връх "Ботев" през Маринка. По пътеката има два туристически заслона, които са означени на последните карти като използваеми.
Заслон "Михайлов" - стахотна гледка, но условно използваем.
По-ниско разположеният заслон е "Михайлов". От него се открива много ефектна панорама към Южна България и към връх Ботев. Използваем е наистина, малко мръсен (не всички туристи чистят след себе си), но става за краен случай. Пред него обаче поляната се е превърнала в торище от щастливите крави. Докато стигнем до този заслон изброихме около 300 глави едър рогат добитък (някои проявяват нездрав интерес към туристите), над 200 коня и хиляди овце (тях се отказахме да броим). Малко преди заслона ни наобиколиха пет каракачански кучета и ни залаяха. Не знам как би реагирал сам турист, особено ако е чужденец, на тази огромна животновъдна ферма.
Заслон "Маринка" - ключово място при изкачване на вр. Ботев или при преминаване на маршрута E3. Единствената чешма е там, където са кравите. За съжаление, заслонът е неизползваем - превърнат е в обор.
Продължихме към единствения заслон с вода в този район (май е единствената течаща чешма от Тъжа до вр. Ботев). Изненадата е, че този означен на картите "туристически заслон", с тази единствена чешма в района е неизползваем и е превърнат в краварник. Поляната е осеяна с говежди изпражнения, а достигането на чешмата може да се сравни с корида.
Офроудърите с ATV-та са отврат. Един, който засякохме по зимната пътека на връщане, ми изфилософства, че може да е забранено, ама то много неща били забранени. Слязохме надолу и към 21:10 вечерта станахме свидетели на някакъв криминален екшън. Вече бяхме с кола и се връщахме от входа на "Джендема". От далечината блеснаха фарове и се чу ужасен трясък. Отбихме и покрай нас по черния път префуча с близо 100 km/h зелен джип "ГАЗ-69". На джипа беше закачено потрошено товарно ремарке, но без едната гума. Явно на шофьора не му пукаше за ремаркето, защото то подскачаше и се вееше като парцал зад джипа. Платнището на джипа беше разкъсано, отзад седеше човек и крепеше някакъв товар. Имахме късмет, че не ни отнесе. Явно бягаха от някого, и определено въпросът беше на живот и смърт. След малко се появи тъмносиньо ATV. Странното беше, че джипът спря да го изчака, и след това двете возила слязоха от пътя и влязоха в гората. Не знам от кого бягаха, но искрено се радвам, че нямах възможността да разбера.
Явно стават "каубойски" изпълнения. Едва ли бяхме свидетели на свада между боровинкаджии или животновъди. Мисля, че и бракониери не биха бягали така. Това е за нещо друго.
Явно покрай субсидираното интензивно животновъдство в националния парк и благодарение на безнаказания офроуд се създават предпоставки за безнаказано бракониерство и друга криминална дейност. Със сигурност в парка работят хора, които правят всичко възможно, за да няма нарушения. Само че ако и ние не помогнем, ще сме свидетели на изчезването на този природен феномен. Лично аз съм на мнение, че трябва да се въведе задължителна регистрация на всяко превозно средство, даже и на тротинетките. Мисля, че няма да е прекалено, ако се ограничи вноса и продажбата на оф-роуд машини в България. Смятам, че субсидирането животновъдство в защитените територии е в конфликт със закона.
За край на тези мои несвързани писания слагам една панорама към хижа "Ехо" - мястото което харесах най-много в Централен Балкан през тази година.
Панорама от връх "Юмрука" към хижа "Ехо"

17 коментара:

  1. Анонимен30.08.10 г., 12:23

    Животновъдството в Централен Балкан е екстензивно. Интензивното е в затворените ферми, където концентрирани фуражи, и груб фураж, антибиотици и хормони се доставят на ясли и там изпражненията на се виждат по поляни, защото пълнят някой река, а от там море, и там фито- планктонът цъфти - наторен от изпражненията, отнема кислорода и морските организми мрат. Освен това интензивните ферми допринасят за отделяне на големи количества СО2 и други парникови газове в атмосферата и т.н. Животновъдството в Централен Балкан е там, защото стопаните могат да получат от Дирекцията земя на окрупнени парцели, което не може да стане извън т.н. защитени територии. И там все още има водоизточници, които не са каптиране за някой град, село или паланка. Освен това богатството на видове и местообитания в ЦБ се дължи на хилядолетната традиция лятно време да се пашува добитък. Жалко, че до скоро давахме за пример, как българите за разлика от западняците знаят как да се държат с кучетата- пазачи на стада за да не застрашат живота си. Изглежда граждаското мислене изисква погнуса от животновъдството и пазачите на стадата. Също така, това е най-природосъобразният начин да се произвежда храна. За нещастие тя не би могла да се пласира на българския пазар, защото себестойността й е висока и производството малко, допълнително подтискано от едрите алхимици в големите месо- и млеко-преработвателни предприятия. Съгласен съм за оф-роуда и АТВ, че са безмислени и вредни, но поставянето им в една графа, с коментарите срещу планинскто животновъдство не е уместно. Забелязвам, че е на дневен ред изявата на поколение, което е израстнало в празни откъм всякакъв живот планини и се наслаждава на красиви, но скучни (лишени от живот) гледки. Дано се намери някой да ти помогне да видиш романтика в големите стада овце пашуващи в Балкана, да слушаш в захлас хлопките им и да знаеш, че вълк, мечка, орли и - дай Боже отново лешояди живеят там и красят планината защото този добитък е бил там.

    ОтговорИзтриване
  2. Извинявай анонимни приятелю, но Централен Балкан е Национален парк. Целта му е опазване на растителността и животинския свят, а не развитие на планинско животновъдство.
    Освен това, не съм съгласен, че туристическите заслони трябва да са обори за щастливите домашни животни. Не съм съгласен и че домашните животни трябва да са повече от дивите. Традицията беше до скоро. Сега е прекалено.
    Защитените територии са защитени не за да произвеждат нещо, а да бъдат оставени да се развиват без човешка намеса. Неуместно е да се свързва числеността на хищниците с числеността на рогатия добитък. Ако този добитък не е там, ще бъде заместен от от представителите на естествената фауна.
    Кучетата които ни залаяха, бяха на маршрут, означен като колоездачен. Я ми обясни, ако се появи човек на колело какво ще му се случи? Ами ако за негово нещастие не е българин а нищо неподозиращ "западняк"?
    Не ти знам поколението, но ми става много смешно винаги когато някой ме коментира като "днешното поколение". Коментарът ти е неуместен, особено с израза ти за "гражданското мислене което изисква погнуса към животновъдството и пазачите на стадата". Това сам ли го съчини?
    Има ли поне една защитена територия в България, която наистина да е защитена???

    ОтговорИзтриване
  3. И още едно допълнение към поетичния критик на моето поколение.
    Как може да се нарече "екстензивно животновъдство" отглеждането на стада от по 300 говеда, които на всичкото отгоре нощуват в краварници в планината? Не са 5, не са 10. Много са!
    Не се качвам в Стара планина за пръв път. От 20 години все я харесвам. Само че преди можеше да пиеш директно от потока. Сега там пикаят стадата от овце, коне и крави. А малко по-долу пък е водохващането за градове, села и паланки.

    ОтговорИзтриване
  4. Анонимен30.08.10 г., 16:45

    Растителният и животински свят в тази територия от хилядолетия се е приспособил към присъствието и пашата на домашните животни. Още повече много видове зависят от тази паша. Напълно разбирам и споделям желанието парковете да са пълни с диви кози и елени, но има редица фактори, които пречат на това, а последното нещо е планинското животновъдство. Отглеждането на 300 крави е икономически по-целесъобразно в съвременните условия, отколкото отглеждането на 5-10 крави. Тук също споделям вярването, че е по-добре да има по-малки стада равномерно разпределени на по-голяма територия, но това би било възможно, само с много големи субсиди на дребни стопани за да оцеляват. Но и тук, както с проблема с дивите кози споменат по-горе е лесно да се изрече и невъзможно да се случи. Съжалявям за заслоните, но ако не са пълни с кравешки ексременти, то са обрасли и пълни с човешки. А ако първите са важни за биоразнообразието (наторяват растенията, среда за развитие са на много видове насекоми и т.н) то вторите са повече от ненужни по тези места и винаги са придружени от неразлагащи се влажни кърпички, пластмасови бутилки и пр.
    Ако има един стопанин извел на паша 300 крави за парковата администрация ще е по-лесно да го контролира (дали бракониерства, дали спазва режимите заложени по плана за управление и т.н.) отколкото 30 души с по 10 крави, които винаги ще си прехвърлят вината (и освен другото ги няма, защото "живеят" в близкия град).
    Бих ти предложил да си носиш палатка и да спиш в близост до овчарниците и краварниците, където освен, че ще насъбереш впечатления (напр. нощния лай на кучетата-пазачи, когато облайват мечка или вълк) можеш да си купиш парче истинско сирене, ще свикнеш с миризмата на оборския тор и след време ще я търсиш като част от природното изживяване. Ако те понахапят и бълхи освен комарите пък, ще се ваксинираш и ще пребориш някои алергии. Следващия път, като видиш стада овце, които не можеш да преброиш си запей "Руфинка..." и се пренеси в мислите си в ХІХ век, когато каракачани и власи са пасли стада от хиляди овци по тези мери. Дано ти помогне да видиш природата и от тази гледна точка.
    Все още нямам идея какво да се направи с АТВтата.

    ОтговорИзтриване
  5. Абе май говорихме за национален парк или просто ей така греша? Не е един стопанин с 300 крави, а много стопани с по 300, може и повече.
    Нямам нищо против контролираното животновъдство, но в момента няма нищо контролирано. Знам как изглеждаше Централен Балкан и знам как сега изглежда. Кочината не е само около заслоните. около импровизираните краварници - също. Найлони, кашони, счупени кофи, масла от коли. Покрай тези планински ферми процъфтява и автомобилният транспорт.
    Не знам кога за последно си се качвал там, явно само ги гледаш на снимка.

    ОтговорИзтриване
  6. А за АТВтата също бих могъл да последвам твоята логика. Следващият път, като видя много АТВта, може да си запея "Радка пиратка" и да си припомня времето на Станишев и Доган, когато си раздаваха и застрояваха защитени територии. Защото и в двата случая виждаме човешка дейност в зона с ограничено човешко влияние.

    ОтговорИзтриване
  7. Анонимен30.08.10 г., 18:08

    Национален парк, в смисъла в който го разбираш, не е реално да съществува на малката територия на нашата страна. Ако говориш за Националните паркове на САЩ или Русия или Бразилия - да, но тук в България цивилизация има от повече от 5000 години и винаги са се отглеждали домашни животни, да не говорим, че и ниви е имало по тези места през 500 годишното османско владичество. Резерватите са зоните, в които не се допуска никаква намеса, в много от случаите това води до влошаване на средата за видовете, заради които са обявени. Прочети концепцията на ЮНЕСКО Човек и Биосфера. Ще видиш, че много от дейностите на хората, които изглеждат мизерни са тези, които допринасят за богатството на биоразнообразието. Съгласен съм, че с животните в планината в повечето случаи живеят прости хора, за които пластмасовите боклуци не са притеснителна гледка. Или може би ги дразни, но не го осъзнават. В този случай си прав - тук може парковата администрация да е по-строга. Също добре казано за "Радка пиратка" и АТВтата.
    Но връщайки се пак на производството на храна за несметното население на Земята бих искал да те попитам, с какво се храниш. Виждал ли си как се произвежда храната, която ядеш? Замислял ли си се за отпечатъка който оставя производството й, доставката й до твоята трапеза и т.н. На тази тема как ти звучи "Радка пиратка"? Не звучи ли тя от 99,99% от продуктите в магазините и пазарите? Националният парк в този смисъл е подходящо място за производство на чиста храна в синхрон с опазване на природата. Пиши на Дирекцията на Парка с твоите наблюдения и бележки. Директорката е напълно на твоя страна по тези въпроси и за нея незнам с какво се храни, и как разбира екологичните проблеми.

    ОтговорИзтриване
  8. Писах.
    Ще ти кажа с какво се храня - с боклуци от магазина. Само че, това в планината не е решение. Да ги наредиш кравите плътно една до друга, пак няма да е решение. Много сме, така че колкото и крави да качиш горе, не става. Освен това, ако се поразходиш из националния парк, ще видиш всичко друго, но не и планински говеда. В момента субсидиите за планинско животновъдство са основната причина да качат всички възможни крави над 1500 метра височина.
    Животни събирани от тук - от там. Качи се и виж. По-различно е от картинките.
    (Между другото всеки средно интелигентен човек би се сетил, че трябва да се представи, когато разговаря с някого, който се е подписал с името си. Осмелявам се да кажа това след третия коментар.)

    ОтговорИзтриване
  9. Анонимен30.08.10 г., 19:18

    Добре, ето представям се.
    Казвам се Емилиян Стойнов и се занимавам професионално с природозащита. Можеш да погледнеш тук www.fwff.org
    По принцип масово ботаниците и горските, които познавам са против пашата на животни затова мисля, че спорът е предрешен. Детайлите за породен състав, начин на стопанисване и т.н. имат зтначение, но имай впредвид, че в България всичко започва от 0. Темата е много дълга и трябва да се резгледат десетки аспекти. Това със субсидиите е вярно, но е временен устрем, базиран на вярването, че нещата ще работят. Но те не работят и много от тези, които си видял ще се откажат да качват животни в планината.
    Много от хората не изпитват нужда и не са осведомени за качествената храна. Така че, ако и тези които са нясно, не подкрепят това производство, то няма никакъв шанс да закрепне и пребъде.

    ОтговорИзтриване
  10. Пак ти повтарям. Никой не против екстензивното планинско животновъдство. Въпросът е обаче къде, как и колко. Това което се случва в Централен Балкан в никакъв случай не е това, което би трябвало да се субсидира.
    Не си прав, че всичко в България започва от нула. Неизвестно защо, няма политика за запазване на автохтонните български породи. Ако беше така, бих подкрепил пашата на такива ценни животни, стига да не се надвишава числеността. Но не - у нас просто има изкарани стада от равнинните села в планината. Това е.
    И ботаниците и горските са наясно с поразиите, които остават след големите стада. Това е причината да виждаш неодобрение. Ако оставиш за малко настрана политиката на твоята организация и се замислиш, ще се получи нещо друго, нали?
    Природозащитата не е развъждане до рекордни количества, а владеене на състоянието на балнса.

    ОтговорИзтриване
  11. Анонимен30.08.10 г., 22:45

    интересна дискусия, благодаря за споделената информация, сега разбирам защо този август имаше толковамного крави на дива паша в централен балкан. Емилиане би ли споделил впечатления и наблюдения за това конкретно място - билото между Амбарица и Ботев - и това как и доколко тези на пръв поглед прекалено мног она брой крави, повлияват на местната флора. Личните ми наблюдения са, че в района където видях говеда нямаше голямо биоразнообразие що се отнася до цъвтящи висши растения, местата недостъпни за говедата от друга страна пък бяха доста 'биоразнообразни'.. за мен това значи, че има индикации за проблем и негативно влияние от тази масова паша (биолог съм, занимавам се със сходни проблеми , но в моретата, не съм запознат подробно с планинските екосистеми и функционирането им).
    поздрави
    Димитър

    ОтговорИзтриване
  12. Така е, Димитре. Само отвесните стени остават спасение за местната флора.

    ОтговорИзтриване
  13. Анонимен1.09.10 г., 13:18

    Посочете един вид растение изчезнал от Балкана, поради прекомерна паша. А ето ви няколко вида, които са изчезнали поради липса на паша и съответно трупове на тревопасни животни: Лалугер, царски орел, ловен сокол, египетски лешояд, белоглав лешояд, брадат лешояд, черен лешояд.
    Щом има места на които растенията могат да оцеляват значи всичко е наред. Освен това има и много видове растения които беха изчезнали от липсата на паша, загубвайки местообитанието си- открити поляни и т.н.
    Толерирането на различните видове, изисква различен подход. За да има голямо биоразнообразие би трябвало да има баланс. А той беше нарушен при липсата на тревопасните животни за две десетилетия. С риск да прехвърли границата на балансираното изпасване сега е важно да се намерят хората, които биха живяли от това и поддържали системата в дългосрочен аспект. А тъкмо предстои разработване на план за управление на Парка и там могат да се заложат мерки за доизкосуряване на нещата. Но е по-лесно да махнеш животновъдите от една територия, отколкото да ги накараш да отидат там и още повече да ги накараш да участват в управлението.

    Емилиян

    ОтговорИзтриване
  14. Анонимен1.09.10 г., 23:07

    баланс - дано го намерим някак! Не знам дали са изчезнали видове, вследствие от прекомерна паша, просто питам как стоят нещата, тъй като не съм запознат с темата. Иначе известно ми е, че прекратяването на високопланинската паша е довело до изчезване на животиснки видове, зависещи от нея.. Та да, къде е баланса..
    Димитър

    ОтговорИзтриване
  15. Определено баланс. Не съм против пашата изобщо, а проотив прекалената численост. В момента всички стада са много по-големи от обявените в дирекцията. Високопланинската паша може да е ефективна, ако е от малък брой животни на големи територии. Иначе се губи смисълът и. Когато стадата са малки и бродещи, животните служат като естествени "косачки". Когато са много обаче, утъпкват прекалено. Паркът явно си е свършил работата с регулирането на численосстта, но явно няма връзка между Министерството на околната среда и Министерството на земеделието. Мисля, че самата политика на субсидиране на планинското животновъдство не е изпипзна. Със сигурност трябва да се субсидира екстензивно животновъдство, но трябва това да се съгласува и с особеностите на местата. В защитените територии би трябвало да се дава максималната субсидия ако е достигнат поставения лимит на територията, но не се надвишава. Има логика животновъдите да бъдат поощрявани да пазят защитената територия, като им се плащат евентуалните пропуснати ползи, а не просто като се броят глави какъвто и да е добитък.

    ОтговорИзтриване
  16. Анонимен12.12.10 г., 10:44

    Макар, че спорът е затихнал, хубаво е да отчитате и следното:
    1. Сибирската хвойна настъпва и измества тревите по билата, в резултат на което те може да "буренясат" от хвойна. В миналото пастирите са се справяли чрез опожаряване. Сега палежите на хвойна са абсолютно забранени. Единственият допустим начин за борба е чрез системна паша, при която добитъкът изпотъпква хвойната и опасва младите й клонки.
    2. Водите, тревите, почвата, млякото , месото и кашкавалът добивани от фермите в безлесната високопланинска зона на НП"Централен Балкан" са със завишено съдържение на тежки метали и металоиди- доказано е с изследвания на 2 независими една от друга лаборатории. Замърсяванията произтичат от околните медодобивни комбинати и самолетите прелитащи точно над билото. Така че особената екологичност на продукцията от там ...!?
    3. Парковата администрация ежегодно със Заповеди регламентира пасищата, местностите, вида и броя на добитъка и сроковете , в които се разрешава пашата, кандидатства се, допуска се - така че всяка паша в НП"Централен Балкан" е законна. Друг е въпросът, че пастирите ги няма и като те наобиколят 5 песа с глави като на лъвове, става много опасно.
    Факт са "личните" ми неприятности и не само мои (в планинарските форуми има специални теми) с агресивните бичета, с конските стада и с кучетата. Проблемът е, че маркираните пътеки пресичат поляните за паша на добитъка. Лично за мен е странно как досега не съм осакатен или убит от коне и псета. Не че го искам. Но в крайна сметка удоволствието от гледките и красотите при мен поне за дълго се измества от стреса предизвикан от конската агресия или малоумните бичета, от които спасение няма, решат ли нещо. Хайде, някой да ми каже какво ще прави ако точно на пътеката има 60 коня , които не само не помръдват, ами гледат злобно, че и начело с най-тлъстия и лъскав мъжкар тръгват към вас, и от двете страни са пропасти.
    mediator37

    ОтговорИзтриване
  17. Определено мога да потвърдя личните неприятности с конете и говедата.
    С кучетата (за сега) съм нямал големи проблеми.

    ОтговорИзтриване