Родина

Рядко ми се случва да запомням стихотворения. Обикновено ги приемам като глупави поредици от нелепо звучащи думи. Има обаче едно стихотворение на Георги Заркин, което ми се е запечатало в главата и няма как да го забравя. Писано е през най-мракобесните години в историята на България. Стихотворението е от 60-те на XX век, а авторът е убит по особено жесток начин (периодични удари с тесла в главата) в Пазарджишкия затвор през 1977 г.
Ето го и стихотворението:

РОДИНА

Две крачки напред и една настрани
Това е родината моя
Иззидана с яки, дебели бетонни стени
Хлад да ни бъде и в зной

Две крачки напред и една настрани
Това е родината моя
Изкуствено греят слънца и звезди
След поредната порция бой

Две крачки напред и една настрани
Това е родината моя
Където затвор до затвор се гради
Над всеки стои часовой

Георги Заркин

Поздравявам с това позабравено стихотворение всички властоимащи и властоискащи, които четат моя блог.