Институт за зелена политика
източник: BlueLink
Становището на Института за зелена политика (ИЗП) се отнася до два момента, свързани с Проекта на Стратегия за устойчиво развитие (СУР) на Република България:
• процес на изготвяне и консултации на СУР;
• качество на проекта за СУР.
Процесът на изготвяне на Стратегия за устойчиво развитие (СУР) на Република България е неясен и непрозрачен.
Специално природозащитните НПО, които представляват група с подчертан интерес и възможности за принос към СУР не са уведомени за:
• началото на процеса на изготвяне на СУР;
• състава и контактите на колектива, изготвил СУР;
• процедурите за консултации на СУР;
• по какъв ред ще се приемат или отхвърлят направените предложения;
• кой, кога и как ще изготви екологична оценка (или Стратегическа оценка за въздействие върху околната среда) на СУР.
Природозащитните НПО не са поканени за участие на най-ранен етап, така че да дадат своя принос максимално ефективно. Не се предвижда НПО да участват и при мониторинга и контрола по изпълнението на Стратегията.
Провежданата в момента “консултация” е имитация и опит да се получи бланкова подкрепа на НПО за един текст, който е всичко друго, но не и стройна и вътрешно споена стратегия за устойчиво развитие. Даже не е направен опит да се спази някакъв минимален срок от един месец, който се дава за запознаване с далеч по-малко сложни като комплексност документи от типа на ДОВОС.
Качеството на документа “Проект за СУР на Р България” е изключително слабо. Проектът представлява зле скърпен механичен сбор от различни други – публични и непублични – текстове. Налице са следните слабости (без да претендираме за изчерпателност), които го правят негоден за СУР:
• Липса на фокус – в документа са разписани прекалено много цели, подцели и т.н., като в същото време повечето от тях нямат изразени измеряеми и оценяеми параметри. Самият документ не е наясно със себе си след като в рамките на един абзац е наречен едновременно “Национална стратегия за устойчиво развитие” и “Национален план за устойчиво развитие”.
• Липса на обобщаващи цели с фокус върху качествения резултат – целите са по сектори, липсват обобщаващи (качествени) цели, дори и тогава, когато такива биха могли да бъдат изведат от няколко сектора.
• Липса на времева съгласуваност – обявено е, че стратегията е до 2020 г., докато някои от конкретните целите се фокусират до много по-кратък срок (напр. емисиите на парникови газове – до 2012 г.).
• В документа се говори за “баланс”, а не се търси съвпадане на целите и решенията (общи цели и решения) по линия на икономическите, социалните и екологичните проблеми, като по този начин се допуска наличие на несъвместими цели и решения, обединени от някакви безпринципни “баланси”. Вкарвани са всякакви цели и програми, като е добавяно определението “устойчив/а/о”, без да се държи сметка дали съответните цели и дейности водят до устойчивост. Резултатът – особено що се отнася до екологичните проблеми – е един “шопинг лист”, в който има “за всекиго по нещо”.
• Различните глави от текста очевидно са разработвани с различни изходни условия и методологии, което ги прави несъвместими за постигане на каквито и да е общи цели.
• Наличие на цели, задачи и решения, несъвместими с принципите на устойчивото развитие (напр. развитие на ядрената енергетика и на т.нар. “чисти технологии за въглища”, приоритетно финансиране за изграждането на магистрали и т.н.)
На основание всичко казано дотук, ИЗП счита, че е излишно да бъдат давани коментари и препоръки по конкретните текстове, доколкото те не биха могли да променят съществено качеството на документа.
ИЗП препоръчва на ангажираните институции да започнат отначало процеса на изготвяне на СУР на България като спазят следните принципи:
• широко представителство и равнопоставеност на участниците при подготовката на началния документ;
• предварително приета и съгласувана обща схема на процеса на изготвяне и приемане на на СУР, вкл. обсъждания на междинните и крайния етапи при достатъчно време за всеки етап на консултациите, екологична оценка на СУР и т.н.;
• предварително прието и съгласувано задание на СУР – методология, стъпки, необходими анализи, връзки с други документи и т.н.;
• право на инициатива за оперативни промени и промени в дългосрочните цели и дейности в съществуващи стратегически и програмни документи, в случай, че има несъответствие с целите и принципите на устойчивото развитие;
• съгласуване със Стратегията за устойчиво развитие на ЕС.
София 21 май 2007 г.
Изпълнителен директор: Петко Ковачев
oще по темата: Нефтопроводът „Бургас – Александруполис” ще нанесе икономически и екологични щети на България. България се е съгласила да загуби повече от 106 милиона евро и загубите тепърва ще се увеличават за сметка на допълнителни ползи за Русия, Гърция и компаниите-изпълнители.
Няма коментари:
Публикуване на коментар