05 юли 2007

Законопроект за спиране нарушаването на границите на защитени територии

Зелената партия внесе за обсъждане на заседанието на парламентарната група на Коалиция за България законопроект, с който принципно да бъдат спрени всякакви възможности за нарушаване границите на всички защитени територии включително и ПП “Странджа”. Заседанието на групата е на 10.07.2007 г.

Законопроектът е подготвен от юристи и представители на екологични организации, чиито позиции Зелената партия изцяло подкрепя.

Основният текст на законопроекта гласи, че всички актове, с които са обявени защитените територии трябва да се считат за законосъобразни и да не подлежат на съдебен контрол, а също така и всички съдебни производства срещу такива актове да бъдат прекратени служебно от компетентните съдилища.

Зелената партия се обръща към всички екологични организации и ангажирани с проблемите на околната среда граждани, да подкрепят този законопроект за да бъде приет максимално бързо от Народното събрание.

Проект за Закон за допълнение на Закона за защитените територии
(Обн., ДВ, бр. 133 от 1998 г.; изм. и доп., бр. 98 от 1999 г., бр. 28, 48 и 78 от 2000 г. и бр. 23, 77 и 91 от 2002 г.)

§1. В Преходни и заключителни разпоредби се създава нов параграф със следното съдържание:

„1. Заповедите, постановленията и другите административни актове за обявяване или промени в площите и границите на резервати, народни паркове, защитени местности, природни забележителности, исторически места и буферни зони, обявени или издадени по реда на Закона за защита на природата, Указа за защита на родната природа и Закона за горите се считат за законосъобразни и не подлежат на съдебен контрол.
2. Започналите, но неприключените съдебни производства срещу заповедите, постановленията и другите административни актове по ал.1 се прекратяват служебно от компетентните съдилища. Държавните такси, разноските по производството и възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на Министерство на околната среда и водите.

Мотиви

През последната година, българските защитени територии се изправиха пред една нова опасност – отмяна на заповедите за техните обявявания поради нищожност. Там където режимите на защитените територии не отговарят на целите на инвеститорите и новите собственици, се предприемат действия за обявяване за нищожни на техните заповеди. Позовавайки се на липса на определени документи от архива или неточни (според съвременните стандарти на описания на териториите) заповеди отделни юридически или физически лица предприеха искания пред съда за отмяна на тези заповеди. Първата защитена територия която бе заличена по този метод е Защитена местност Камчийски пясъци. Искането е от един инвеститор придобил незаконносъобразно собственост върху част от плажната ивица в защитената територия. Позовавайки се на неяснота в по-малко от 1% от общата граница на защитената местност, пет членен състав на ВАС обяви нейната заповед за обявяване за нищожна. Върховният административен съд вече прие едно решение по заведеното дело от строителите на незаконно вилно селище край с. Варвара в Природен парк Странджа за обявяване на нищожна на неговата заповед за обяваване.

При разглеждането на въпроса трябва да се отчете, че от обявяването на първият резерват Силкосия през 1933г до приемането на специализираният Закон за защитените територии през 1998г. защитени територии са създавани по следните закони:
- Закон за горите (1925 – 1951) за периода 1933 – 1936
- Наредба закон за защита на родната природа (1936 – 1960) за периода 1936 – 1960 г.
- Закон за горите (1951 – 1958) за периода 1945 – 1958
- Закон за горите (1958 - 1997) за периода 1958 - 1960
- Указ за защита на родната природа(1960-1967) за целият период от съществуването си
- Закон за защита на природата(1967- 2002) за периода 1967 до 1998г.

Компетентни институции по обявяването на защитените територии са били :
- Министерство на земеделието и търговията и народното стопанство 1933 - 1935
- Министерство на земеделието и държавните имоти 1935 – 1947
- Министерство на земеделието и горите 1947 - 1948
- Министерство на горите – 1948 -1951
- Управление на горското стопанство при МС 1951-1957
- Министерство на земеделието и горите 1957 – 1960
- Главно управление на горите при Министерски съвет 1960-1962
- Комитет по горите и горската промишленост при МС 1962 – 1966
- Министерство на горите и горската промишленост 1966 – 1971
- Министерство на горите и опазване на околната среда 1971 - 1976
- Комитет за опазване на природната среда при МС 1976 – 1990
- Министерство на околната среда 1990 – 1997
Министерство на околната среда и водите 1997 до момента.

Разбираемо е, че за 74 години при действието на 6 закона в рамките на 13 институции, част от архива на защитените територии е загубен. Също така е разбираемо, че за 74 години процедурите по които са обявявани защитените територии са се променяли многократно и трудно биха могли да отговорят на сегашните административни изисквания и правила. В този смисъл е необходимо законодателно решение което да потвърди всички издадени до момента укази решения и заповеди за обявяване и промени в защитените територии за да защитим от недобросъвестно посегателство най-ценните и съхранени 5% от българската територия и природа.

Няма коментари:

Публикуване на коментар