20 години след Тато

10 ноември 1989 г.
Ден след падането на Берлинската стена, у нас се случи най-важното за падането на комунизма. Тогава аз бях в казармата (в Крумовград) и ни викнаха "на пожар" за да гледаме пленум на комунистическата партия (БКП, днес БСП). Случваше се нещо, което за това време беше немислимо - комунистите отстраняваха от власт Тодор Живков (наричан с подигравателното име Тато). Бай Тошо (или Тато) беше неграмотен диктатор и въпреки че всеки втори виц беше за него, беше абсолютно недопустимо съществуването на подобни вицове.
Гледахме на екрана как БКП благодари на Тато за царуването му и как обясняват как сам иска да напусне поста на абсолютен самовластник. През това време Тато гледаше с невярващ поглед на изгнил пъпеш.
Как реагирахме? Не знаехме как и не знаехме как реагират "в цивилизацията". Обяснимо е. Бяхме войници, армията беше пряко подчинена на българската комунистическа партия, имахе даже и командири по комунистическо мислене (наричаха се ЗКПЧ). Нямаше "ура".
Видяхме как БКП пставя на диктаторския пост ново лице - Петър Младенов.
Малко по-късно ни събра и комунистическият комисар на поделението и ни разказа с мазен глас, че Тато е много болен.
След това започна бърза промяна на всичко, но най-вече на мисленето на хората. Появиха се еретични мисли, които за първи път не се контролираха. Мисли за напускане на соцлагера, мисли за влизане в Европейската общност, мисли за членство в НАТО.
Дълго потисканата свобода на мисълта се отприщваше и никой вече не можеше да попречи. Появиха се какви ли не вестници. Купувахме всякакви вестници, без значение дали ще ги четем. Просто се появяваше алтернативна информация - за първи път в България.
Сега се говори, че събитията през 1989 г. са били аранжирани. Може и да са започнали като аранжировка, но едва ли комунягите са предполагали как ще реагират обикновените хора.
Спомням си, че армията беше обявила мобилизация на запасните войници, за да намали броя митингуващите по площадите. Помня, че запасняците продължиха с митингите в казармите.
След това армията направи нещо много важно - излезе с декларация, че няма да се намесва във вътрешната политика. Дали по сценарий? Не, мисля, че самата армия не беше в състояние да участва в тормоз над гражданите. Самата тя се състоеше от хора, които искаха промяна. Едва ли някой редови офицер или войник можеха да изпълняват заповед за вътрешнополитическа намеса.
Първите демократични избори също ги хванах в казармата. Тогава гласувахме в Дома на армията и се скъсвахме от смях като гледахме напразните опити за агитация от нашия политкомисар. Показателно беше, че въпреки предположенията за 100% комунистически гласове в поделенията, резултатите бяха точно на обратно - имахме само една червена бюлетина! А реакцията на генералния щаб беше повече от неадекватна - наказаха цялото поделение, уж че сменят режима за затягане на дисциплината.
Когато излязох от "кочината" нещата бяха тотално променени. Мизерията беше същата, кварталният магазин продължаваше да продава само 4 хранителни стоки, за които се чакаше на дълга опашка. Имаше обаче голяма промяна в начина, по който възприемахме света. Вече не бяхме руската колония, не бяхме раята на БКП. Вече можехме да говорим за света на запад и на юг.
Може да намирате тази моя статийка за нелепа и за неадекватна спрямо днешните разбирания, но за мен беше важно да я напиша.