Днес бях по работа в София, в един от институтите на БАН. И понеже в 10:30 всички учени отидоха на протестния митинг, реших да ги подкрепя с присъствието си. Направих това по две основателни причини.
Едната причина е, че не одобрявам рИформите в науката - всяка промяна води до поразии. Науката се нуждае дългосрочни постоянни условия и правила. А в нашата родина всяко правителство провежда "иновативен" тормоз над учените.
Втората причина е негативното отнношение на правителството не само към научните институти, но и към държавните университети. Като че ли незасегнати от рИформите ще са само университети като НБУ.
Както се очакваше, митингът и шествието протекоха по възпитан академичен начин, въпреки невероятно многото протестиращи (май около 2000).
Докато протестиращите чакаха пред Министерския съвет за да връчат подготвената петиция (доста изнервящо според моите представи чакане), съвсем основателно възникна въпросът колко публикации има министър Игнатов... Започнаха да ги броят и стигнаха до две. Спомена се и факта, че нашият министър е защитил дисертация в СССР. Някои от присъстващите благосклонно предложиха да добавят и трите участия на министъра в конференции към списъка от научни публикации, за да ги закърпи до пет.
Не е необходимо да споменавам, че масово се скандираше "оставка".
В крайна сметка, Игнатов не дойде. Представителите на БАН бяха приети от Дянков.
Стана ясно, че в пресконференцията, дадена по това време, Дянков е заявил: "Целта на реформата е да повишим качестото на науката. Аз знам как.".
Няма да броя научните публикации на Дянков - със сигурност са по-малко даже от тези на Игнатов.
В допълнение: в момента чета, че комунистите подкрепят протестите на учените. Чакай сега, че работата май съвсем се омота. Комунистите няма как да подкрепят тези протести, защото те също имат грехове към науката и образованието.
ОтговорИзтриванеВ днешния митинг стана ясно, че учените не провеждат политически митинг. Напротив - това събитие обединяваше хора с различни политически възгледи, но от общ бранш.
Киро, мисля, че много точно си отразил протеста. Повечето от проблемите, които имаме сега н науката, се дължат на натрупвания от времето на предходните правителства. Науката им беше последна грижа. За 20 години не успяха да приемат закон за научните звания и научните степени, та все още караме по оня от 1972 г., съобразен с ценностите на социалистическото развитие на страната. Достатъчно е да кажем само, че останахме единствената страна от ЕС без национална програма, свързана с Лисабонската стратегия на ЕС за изграждането на общество, основано на знанието...
ОтговорИзтриване