08 август 2013

Протестен поход "Орешарски марш" - мои впечатления

Прочетох за протестния поход "Орешарски марш" и реших да се включа в него, поне за кратко (за около 60 километра). Речено - сторено. На шести август се качих на влака за Пазарджик и се присъединих към групата. Първите ми впечатления бяха, че си имам работа наистина с добри хора. И тези впечатления не се промениха до края. Приятна компания са, и е истинско удоволствие да разговаряш с тях. Не се говори за политика. Никой от тях не желае да се занимава с политика. Всички обаче искат да живеем в нормална държава без мафия.
Потеглихме по шосето от Пазарджик към Пловдив. Обичам да ходя, но по асфалт никак не е приятно. Прах от пътя, еднообразно твърд терен, умора и рани по краката. Обаче нямам право да се оплаквам - знам, че моите 60 километра не могат да се сравняват с всичките 200 километра, които е изминало ядрото на групата от София.
Какво ме впечатли освен твърдия характер на участниците? Впечатли ме подкрепата на всички, които караха по пътя. Шофьорите натискаха клаксоните, "мигаха" с фарове, махаха с ръце и викаха "Оставка!". Подариха ни пъпеши, после на няколко пъти ни спряха за да ни почерпят с минерална вода или студен чай. Един възрастен човек ни чакаше на Девети километър, за да се присъедини към похода поне до Пловдив. На следващия ден доста стабилна група ни изпрати до края на града, и още двама пловдивчани продължиха с нас. На "Скобелева майка" една жена се присъедини с нас до Садово.
Много приятно впечатление ни направиха служителите на Магистрална полиция, които заставаха дискретно зад нас, на около 300-400 метра, и по този начин не позволяваха надбягвания по Цариградско шосе, поне в участъка, в който е опасно за нас.
В Садово бяхме посрещнати в крайпътното "капанче", където бяхме почерпени. А едно момче ни чакаше с цяла раница от хубавите садовски домати.
Оставих групата там и се върнах. За мен 60 километра се оказаха доста. Те продължиха по шосето към Чирпан, където са пристигнали късно през нощта.
Защо пиша това? Ако сте по пътя на похода, присъединете се. Не е задължително да е през целия път. Извървете колкото можете - до следващото населено място, или няколко километра, или само в границите на вашия град. Направете го. Или просто се покажете на терасата и извикайте "Оставка!". Всяка подкрепа, даже и съвсем малка, е много важна.
Походът днес се движи към Стара Загора. Утре продължава по старото шосе към Нова Загора, Ямбол, Средец, Бургас и Несебър. Ако сте по пътя им - посрещнете ги и повървете с тях. Те заслужават това уважение. Представете си - 450 километра пеш, с кратки почивки и нощувки. Колко от вас са достатъчно смели да направят това? Нека ако има, да се присъединят, поне за останалото разстояние.

Няма коментари:

Публикуване на коментар