Имало едно време една планинска хижа. Хижата била голѣма, близо до срѫбската граница.
Понѣкога там отсѣдали туристи, но по-често, по тѫмна доба, намирали подслон далечни пѫтници.
Хижата била занемарена, и понеже била голѣма и трудна за чистене, я купил един дѣдо.
Дѣдо Фидос започнал да гледа кокошки, те снасяли яйца и така поддържал хижата, а по тъмно давал подслон и убежище на далечни пѫтници, на пратки с пудра захар и сода бикарбонатy, и на зелени сандѫци 200 x 50 x 50 cm, докарани с раздрѫнкана баничарка. Доволен бил - хората се отблагодарявали с парички, с които хранил мнооого голѣмата си дѫщеричка, депутат.
Един хубав ден на вратата на хижата почукал странен човек, който казал на дѣдо Фидос, че е лама.
Дѣдото бил виждал лами и камили в зоологическата градина, та решил, че човекът е улав, щом се мисли за чифтокопитно. "Ламата" предложил на дѣдо Фидос да купи хижата, оти има секта и му трѣбва жилищна зона. Дѣдото казал "добре, колко човека сте". "Ламата" отговорил, че са шест. Тогава дѣдо Фидос му казал "значи ще ти я продам на цената на апартаментъ панелка, но да знаеш - пѫтници от далеко идат тук, подслонъ искат, сода бикарбонатъ складират, недей да им пречиш".
Речено-сторено. "Сполай ти дѣдо", казал "ламата" и дал парите.
Нанесъл се "ламата" със сектата му. На пѫрвия етажъ на хижата се настанили трима, които веднага казали, че не знаят какво има на втория етажъ, и ако искат да се качат, преди това ще искат разрешение. На втория етажъ се настанил "ламата" с две момчета, оти е пѣдофилъ. Те обзавели всичко с пожароустойчиви дѫрвени фалоси, огнеупорни гей-порно списания и всѣкакви други техни си приспособлѣния.
Купили си кемпѫр, скѫпо оборудване и още много имоти.
Взѣли си и две кучета, които да си бият за кефъ.
Понѣже си живеели тамъ като мирна будистка секта, им станало скучно. Тогава купили тонове орѫжия, регистрирали си ги в МВР, да могат да си пуцат. Кефъ ти пищови, кефъ ти автомати. Само гаубица не купили, оти снарѣдите и струват скъпо, а те са сиромаси и нѣмат жени да чистят от гилзите. Изкарали си и тонове бележки от всѣкакви министерства на принципа "ама азъ само да попитамъ".
И така минавали дните, та цели шестъ годин. Безгрижен живот в медитация, пиенье на мексикански чай и ъъъ... (*цензурирам*). През това време спирали всѣкакви странници от далечъ. Нѣкои само оставяли пакети с пудра захаръ, други идвали да ги вземат, трети, по-брадати, преспивали и на сутринта рано тръгвали, че дълъг път ги чака.
Не щеш ли, един хубав ден най-младият членъ на сектата си намерил гадже и "ламата" се ядосал, оти след като посегнал на момичето получил ритници. Ламата още повече се притеснил, когато, докато се милвал с другите на втория етаж, разбрал, че дрогарката Йотова сѫщо милва, ама все богати чичковци с много сода бикарбонатъ. А от сѫщата сода бикарбонать имало и в мѫзата на хижата.
Тогава ламата събрал всички - и тези от втория етажъ, и онези от първия етажъ, които не знаели какво става на втория. И им казал:
"Другари сектанти, разкрити сме че се ... ъъъъ (*цензурирам*) на втория етаж без да се разбере на първия и ще дойдат да ни арестуват. Имам план: Да се разделим по етажи. До утре който има имотъ за купуване, да го купува. Ние от втория етажъ ще отидем на Околчица, кѫдето азъ ще убия другите двама и ще се самоубия. Вие от първия етажъ се самоубийте тук и прикрийте следите."
Така и станало. Трѫгнал "ламата" с кемпѫра и с двамата обитатели от етажа му. Движели се само по главните пѫтища, през всички полицейски и толъ камери, за да не ги заподозрѫт. И никой не ги видѣл - ни со очи, ни со монитор.
Тримата от пѫрвия етажъ си казали "за мене беше честъ", самозѫстрелѣли се с пистолети в главите, нѣкои без опит в кѫзармата - по два пъти, и след това запалили хижата и убили псетата, за да прикрият следите. Изгорѣло всичко - камери, памети, лаптопи. Запазили се само будистките книги, флагове и плѫкати на пѫрвия етажъ (понѣже са свѣщени) и дѫрвените фалоси, порно списанията и всѣкакви други незнайни приспособления на втория етаж (понѣже са огнеупорни).
Качили се "ламата" и съквартирантите му с кемпѫра до Околчица. Там те смирено изчакали да бъдат застреляни. За да обърка следствието, "ламата" скрил дѣсната си рѫка с лѣвата, за да помислят че убиецѫтъ е лѣвичаръ, после грѫмнал и себе си по този начинъ, седнал на шофьорската сѣдалка и изпратил майце си стихотворение на Ботевъ.
Благодаря, че прочетохте това. Ставам ли за криминален психолог? Пропускам сфинктерните видения на "психолога" Йорданов, за да не ме съди за плагиатство.
