Много често в блоговете и форумите се появяват хора, които оправдават днешното безочливо унищожаване на природата в България, издигайки девиза "силна природозащита - хилава икономика". Тези хора твърдят, че т.нар. "развити страни" от западна и Средна Европа най-напред са се развили индустриално, а после са започналида си пазят биоразнообразието. Странни мисли, тъй като за индустриално развитие може да се приеме и развитие на индустрия, която не оказва вредно влияние върху природата. За щастие, защитниците на мутроинвестициите намаляват с всеки изминат ден. Много бързо наблюдаваме еволюция в мисленето на хората.
Само преди година в България застъпниците за дивата природа се брояха на пръсти, а днес са нещо нормално протестите по улиците и флаш-моб проявите в защита на природните ни богатства. За съжаление, еволюциата в съзнанието на гражданите не доведе до еволюция в съзнанието на политиците. В днешно време се оказва, че институциите, определени да създават закони и да следят за спазването им, системно нарушават тези закони, създадени от самите тях. Примерите са много - унищожаването на Иракли (с подкрепа на Любка Качакова), застрояването на Перелик (пак тя с Първанов), застрояването на Рила (с подкрепа на Станишев и Доган) и т.н.
Така се получи, че България изгуби твърде много от природните си ресурси, въпреки обществените протести. И, подобно на други страни, в които това се случи, в България все повече хора са склонни да се застъпват за останалата непокътната природа.
Неприятното е, че след еволюцията в мисленето на обществото, трябва да се появи и еволюция в инвеститорското мислене. Крайно време е нашите инвеститори да осъзнаят, че туристически бизнес не означава строителство на хотели и апартаменти за продан в защитени територии, че изкореняването на вековна растителност и заменянето и с голф-игрище не води до нищо добро, че изсичането на гора и прокарването на незаконна ски-писта няма да извика сняг.
Подозирам, че еволюция при нашите инвеститори с криминално минало няма да има. Единственият изход е да унищожат всичко което имаме, а след това да се втурнат да опазват това, което вече е изчезнало необратимо.
