От месец кръстосвам "Централен Балкан" на длъж и шир, и бавно но сигурно започват да изплуват въпросчета какво се случва в тази защитена територия...След изключително приятния ми престой в хижите "Ехо" и "Козя стена" се случи да посетя и хижа "Бенковски". Тя е също много приятно място, а хижарите са възможно най-приветливите и гостоприемни хора, които съм срещал. Но... оказва се, че ще бъдат освободени в началото на зимата. След това хижата ще остане без персонал, а никоя хижа без персонал не се запазва до пролетта.
За разлика от "Вежен", "Бенковски" е истинска хижа - без път, без кръчма и без пияни съмнителни типове.
Какво мога да кажа за Троянския проход: все лоши неща. От двете страни на пътя е пълно с боклук, много боклук! Околните върхове са опасани от коловози, направени от нерегламентирани офроудъри с ATV-та и мотори. Видяхме даже джип, който се спусна от "Чорапогащника" (онзи паметник с неизвестно предназначение) направо до пътя. Офроудърите са може би най-голямата напаст в Стара планина. Имах случай, в който един моторджия буквално мина над гърба ми. Доколкото разбирам, паркът не може да се справи с тях. Това са нагли типове, без регистрирани превозни средства, и с дебели "връзки" - кой прокурорско чедо, кой полицейски син, еди-кой си кметски племенник. Джъткат си безнаказано и това е.Направихме и едно качване от Калофер до Параджика, после и до Маринка. По принцип, добре е че има устроени биваци до границата на парка. Само че, май тяхната цел беше да се избегне къмпирането на територията на парка. Някак си изненадваща беше табелата, че престоят в бивака се заплаща и още по-изненадваща ми се стори селската кръчма, която се е заформила на половината от територията на мястото за палатки. В бивака имаше 2 джипа, по едно време пристигна и един офроудър с мотор, вдигна пушилка до небесата, дрънна една бира и отпраши на една гума.
На красивата входна арка към парка е написано, че се забранява пашата на домашни животни, влизането с моторни превозни средства и т.н. Тръгнахме по пътеката за Параджика. За разлика от "екопътеката", която е вече на ниво градска алея, пътеката към Параджика (посока х. Рай) е маркирана само в началото. Едно допълнително препятствие е заформилата се животновъдна ферма в началото на пътеката, след като тържествено се влезе през красивата арка "Н.П. Централен Балкан". Първото екстремно преживяване беше точно до тази ферма - някакъв откачил жребец изскочи от гората и ни подгони. Успяхме да улучим правилната посока и почти "на кестерме" достигнахме Малкия Параджик. Първото нещо, което видяхме, беше огромна кравеферма, с около 200 говеда - крави, бикове, телета. В планината едрият рогат добитък е свикнал да се пази сам - не им трябват нито кравари, нито кучета. Проблемът обаче е, че те се пазят от всичко което се движи. Не знам какво се случва в националните паркове, но определено домашните животни в Централен Балкан са много повече отколкото в незащитените територии. Пътеките са осеяни с кравешки, овчи и конски изпражнения. Нямам нищо против субсидирането на планинското животновъдство, но със сигурност мястото му не е в защитените територии, в които се очаква да се опазва дивеча.
Точно това интензивно животновъдство създава големи препятствия за туристите. Малко са пътеките към планината, които да не са "завардени" от краварници, овчарници и глутници овчарски кучета. По тъмно става абсолютно невъзможно да се мине по така завардените пътеки.
Качихме се в посока връх "Ботев" през Маринка. По пътеката има два туристически заслона, които са означени на последните карти като използваеми.
Заслон "Михайлов" - стахотна гледка, но условно използваем.По-ниско разположеният заслон е "Михайлов". От него се открива много ефектна панорама към Южна България и към връх Ботев. Използваем е наистина, малко мръсен (не всички туристи чистят след себе си), но става за краен случай. Пред него обаче поляната се е превърнала в торище от щастливите крави. Докато стигнем до този заслон изброихме около 300 глави едър рогат добитък (някои проявяват нездрав интерес към туристите), над 200 коня и хиляди овце (тях се отказахме да броим). Малко преди заслона ни наобиколиха пет каракачански кучета и ни залаяха. Не знам как би реагирал сам турист, особено ако е чужденец, на тази огромна животновъдна ферма.
Заслон "Маринка" - ключово място при изкачване на вр. Ботев или при преминаване на маршрута E3. Единствената чешма е там, където са кравите. За съжаление, заслонът е неизползваем - превърнат е в обор.Продължихме към единствения заслон с вода в този район (май е единствената течаща чешма от Тъжа до вр. Ботев). Изненадата е, че този означен на картите "туристически заслон", с тази единствена чешма в района е неизползваем и е превърнат в краварник. Поляната е осеяна с говежди изпражнения, а достигането на чешмата може да се сравни с корида.
Офроудърите с ATV-та са отврат. Един, който засякохме по зимната пътека на връщане, ми изфилософства, че може да е забранено, ама то много неща били забранени. Слязохме надолу и към 21:10 вечерта станахме свидетели на някакъв криминален екшън. Вече бяхме с кола и се връщахме от входа на "Джендема". От далечината блеснаха фарове и се чу ужасен трясък. Отбихме и покрай нас по черния път префуча с близо 100 km/h зелен джип "ГАЗ-69". На джипа беше закачено потрошено товарно ремарке, но без едната гума. Явно на шофьора не му пукаше за ремаркето, защото то подскачаше и се вееше като парцал зад джипа. Платнището на джипа беше разкъсано, отзад седеше човек и крепеше някакъв товар. Имахме късмет, че не ни отнесе. Явно бягаха от някого, и определено въпросът беше на живот и смърт. След малко се появи тъмносиньо ATV. Странното беше, че джипът спря да го изчака, и след това двете возила слязоха от пътя и влязоха в гората. Не знам от кого бягаха, но искрено се радвам, че нямах възможността да разбера.
Явно стават "каубойски" изпълнения. Едва ли бяхме свидетели на свада между боровинкаджии или животновъди. Мисля, че и бракониери не биха бягали така. Това е за нещо друго.
Явно покрай субсидираното интензивно животновъдство в националния парк и благодарение на безнаказания офроуд се създават предпоставки за безнаказано бракониерство и друга криминална дейност. Със сигурност в парка работят хора, които правят всичко възможно, за да няма нарушения. Само че ако и ние не помогнем, ще сме свидетели на изчезването на този природен феномен. Лично аз съм на мнение, че трябва да се въведе задължителна регистрация на всяко превозно средство, даже и на тротинетките. Мисля, че няма да е прекалено, ако се ограничи вноса и продажбата на оф-роуд машини в България. Смятам, че субсидирането животновъдство в защитените територии е в конфликт със закона.
За край на тези мои несвързани писания слагам една панорама към хижа "Ехо" - мястото което харесах най-много в Централен Балкан през тази година.
Панорама от връх "Юмрука" към хижа "Ехо"
