Необходимо уточнение за едно манипулативно заглавие

В сайта agro.bg прочетох с изненада заглавието "Позиция на Аграрен университет – Пловдив относно процедурата на разглеждане на Закон за изменение и допълнение на ЗГМО", публикувано на 1.02.2010. В действителност, заглавието представлява едноличното мнение на декана на Агрономическия факултет, което смея да твърдя, че не съвпада с общото мнение във факултета. Същият текст е изпратен до Народното събрание като официално становище от името на Агрономическия факултет.
Тъй като и аз работя в Агрономическия факултет, считам за нужно отново да заявя (въпреки че в блога ми ясно личи позицията ми), че съм категорично против либерализацията на ГМО. Както съм писал и по-рано, считам, че мястото на трансгенните организми е единствено в лабораториите. Колкото до становището на декана от името на факултета - не си спомням да сме попитани или поне уведомени, че имаме такова мнение. Напротив - лично аз се подписах в петицията против ГМО. Познавам и много колеги, които направиха същото.

Комунистическа демагогия в едно интервю за ГМО

В Разкрития.com е публикувано интервю с един от най-разпалените защитници на ГМО. Няма да споменавам името му, за да не се окаже, че пиша с цел да го злепоставя.
По стар комунистически начин се смесва болната тема, сиреч нежеланието на българите да се отглеждат растителни ГМО, с факта, че в контролирани лабораторни условия се създават ГМО.
Обичайната практика с бактериални щамове, която е нормална за всяко биотехнологично производство по наивен начин се поставя на едно ниво с мераците на Монсанто за замърсяване с растителни ГМО.
По невероятно смешен начин се изтъква, че младите няма да искат да правят наука, ако не им се позволява да отглеждат ГМО. Напротив. Наука се прави в зависимост от поставения проблем. Ако е забранено отглеждането на ГМО, научният потенциал може да бъде впрегнат за нещо много по-полезно, като например методи за опазване на естественото биоразнообразие, или за опазване на местните сортове и породи, или пък за разработване на програми за устойчиво развитие, за биологично земеделие, за естествени ресурси.
Ще цитирам интервюирания от една друга негова медийна изява: "учените трябва да помагат на производителите". А българските производители са съвсем наясно, че ГМО ще убие конкурентноспособността на българската продукция. И по тази причина не желаят подобна "помощ", която вкарва замърсителите на Монсанто. Учените могат да помогнат на производителите в България с развиване на направления, които са важни за страната. А това са: биоразнообразие, опазване на природата, опазване на дивия и културния генофонд.
ГМО като всяко нещо могат да са полезни или опасни. Но за да са полезни, ГМО не трябва да напускат лабораториите. Това мое мнение не е мнение на малцинството. Спекулира се, че неуките не искат ГМО. Напротив - Джеймс Уотсън - откривателят на двойноспиралната структура на ДНК, "бащата" на генните манипулации е един от най-отявлените противници на комерсиализирането на ГМО.